КЛИНИЧНО-ЛАБОРАТОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ИЗВЪРШВАНИ В МЦ „СВ. ИВАН РИЛСКИ”
ХЕМАТОЛОГИЯ
- Пълна кръвна картина (ПКК);
- Скорост на утаяване на еритроцити (СУЕ);
- Диференциална кръвна картина (ДКК);
- Диференциално броене на левкоцити;
- Морфология на еритроцити;
- Броене на ретикулоцити;
КОАГУЛАЦИЯ
- Протромбиново време (ПВ u IN);
- Активирано парциално тромбопластиново време (aPTT);
- Тромбиново време(ТB);
- Фибриноген (Ф-ген);
- Време кървене;
- Време съсирване;
- Д-димер;
- Антитромбин III;
- Свободен протеин S;
- Протеин C;
- Фактор VIII;
- Цервикална цитонамазка*;
- Хистологично изследване на материал от орган*;
- Предоставяне на биопсичен материал за допълнително мнение (парафиново блокче и предметно стъкло);
- Teчно-базирана цитология – цитонамазка*;
- Цитологично изследване на плеврална течност*;
- Цитологично изследване на пунктат*;
- Риноцитограма*; УРИНА
- Урина-общо химично изследване;
- Урина-седимент;
- Уринен тест за бременност;
- Тест за никотин в урина (котинин);
- Урина-количествено изследване на белтък-4лв, креатинин-4лв, урея, пикочна киселина, глюкоза, калций, фосфор;
- Електролити (К-4лв,Na-3.50.лв,Cl-3,50лв)-(цената е за единичен параметър);
- Съотношение микроалбумин – креатинин в урина (UACR);
- Микроалбумин в урина;
- Амилаза в урина; OПРЕДЕЛЯНЕ НА МЕДИКАМЕНТИ
- Карбамазепин;
- Валпроева киселина;
- Дигоксин*;
- Етосукцимид*;
- Фенобарбитал;
ИМУНОХЕМАТОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
- Определяне на слаб D-антиген(Du) по индиректен тест на Coombs*;
- Определяне на студови аглутинини (студови антитела)*;
- Изследване на алоеритроантитела чрез ензимен или аглутинационен метод или индиректен антиглобулинов (Coombs) тест;
- Определяне на имуноглобулиновата характеристика на антителата чрез директен диференцирам тест на Coombs*;
- Oпределяне на кръвна група и Rh- фактор;
- Определяне на слаб D-антиген(Du) по индиректен тест на Coombs*;
- ОOпределяне титър и специфичност на антиеритроцитни антитела*;
- Определяне на титър на анти-А и анти-В антитела (АВО –несъвместимост майка-плод)*;
- Определяна антигените С, с, Е, е, от Rhesus-системата и Kell*;
- Изследване на еритроантитела (авто- и ало-)*;
- Директен тест на Coombs*;
- Изследване за секреторство*;
ВИТАМИНИ, МЕТАБОЛИТИ И ДРУГИ ТЕСТОВЕ
- Витамин D3*;
- Витамин В 12;
- Фолиева киселина;
- Трансферин;
- Трoпонин І;
- NТ-pro BNP, N-terminal pro b-type Natriuretic Peptide;
- Beta cross Laps/серум, Beta-Cross Laps (Beta-CTx) Serum;
- Цистатин С;
- Феритин;
- Хомоцистеин;
- Окултна кръв;
- Алкално-киселинно състояние;
- Спермограма;
- Тест за хранителна непоносимост;
- Количествено определяне на калпротектин*;
Високоспециализирани медицински изследвания в областта на молекулярна патология и генетика, цитогенетика и клетъчна биология към genicalab.com
Специализирани имунологични изследвания към Медико - Диагностична лаборатория Имуновита:
Имунологични изследвания - при невъзможност за забременяване и повтарящи се спонтанни аборти
- Невъзможността за забременяване често се дължи на проблеми, които водят до отхвърляне на ембриона, често още преди бременността да може да се установи дори с най-чувствителните тестове. Около 15-20% от бременностите завършват със спонтанен аборт и рискът от него нараства с всеки последващ спонтанен аборт. Американската асоциация за репродуктивна имунология посочва имунологичните причини, като едни от водещите (около 50%).;
Автоимунни фактори
- Съществуват различни автоимунни нарушения, които могат да доведат до повтарящи се спонтанни аборти или невъзможност за имплантация: антифосфолипидни антитела, антитиреоидни антитела, антинуклеарни антитела. При около 30% от жените с т.н. “необясними” случаи на повтарящи се спонтанни аборти кръвните тестове установяват автоимунен проблем. Една жена може да има едно или няколко от тези нарушения.
Антифосфолипидни антитела
При бременността фосфолипидите действат като лепило, което поддържа заедно делящите се клетки и са необходими за растежа на плацентата в маточната стена. Те също така филтрират хранителната среда от майчината кръв към плода, както и обратно отпадните вещества от плода през плацентата. Самите антитела не предизвикват спонтанния аборт, но тяхното наличие показва, че абнормен автоимунен процес може да доведе до нарушена функция на фосфолипидите и от тук до риск от спонтанни аборти, интраутеринно забавяне на растежа на плода и прееклампсия.
За установяване наличието на антифосфолипидни антитела се препоръчва панел от тестове за антитела от класовете ИгГ, ИгМ и ИгА към седем фосфолипида: антикардиолипин, фосфоетаноламин, фосфоинозитол, фосфатидна киселина, фосфоглицерол, фосфосерин, фосфохолин. Позитивният тест за един или повече от тези видове антифосфолипидни антитела е индикация, че при тази жена има имунен отговор, който може да причини повтарящи се спонтанни аборти. За дефинитивното установяване на наличие на антифосфолипидни антитела е необходимо е да се установи персистиране на позитивни нива чрез повторение на теста след 6-8 седмици. Тъй като някои жени стават положителни едва след като забременеят, се препоръчва повторно тестуване в ранния период на бременността при жени с анамнеза за повтарящи се спонтанни аборти.
При прилагане на съответно лечение при жени с антифосфолипидни антитела успешно износване на плода се постига в 70-80%.
Антинуклеарни антитела
Антинуклеарните антитела (ssDNA, dsDNA, Sm, RNP,SS-A, SS-B, Scl-70, Jo-1, Histone) реагират срещу нормалните компоненти на клетъчното ядро. Те са установяват при редица имунологични болести като системен лупус еритематодес, прогресивна системна склероза, синдром на Sjorgen, дерматомиозит, ревматоиден артрит и други. Позитивният тест за наличие на антинуклеарни антитела е индикация, че при тази жена вероятно има автоимунен процес, който може да причини нарушения в развитието на плацентата и да доведе до ранна загуба на плода.
Антитиреоидни антитела
Жените с налични тиреоидни антитела (антитела срещу тиреоглобулина ТАТ и тиреопероксидазата МАТ ) са подложени на 2 пъти по-голям риск от спонтанни аборти в сравнение с тези, при които те липсват. Изследване с високочувствителни тестве за наличие на тези антитела е задължително при жени с анамнеза за два или повече спонтанни аборта или с нарушена функция на щитовидната жлеза.
Алоимунни фактори
- Съществуват две възможни причини за алоимунен отговор за преждевременната загуба на плода. Или имунната система не разпознава бременността, или жената развива абнормален имунен отговор към бременността.
В ранните етапи на бременността, имунната система на майката получава сигнали от плода, част от които идват от генетичната наследственост от бащата. Част от тези сигнали се дължат на различните между бащата и майката антигени върху белите кръвни клетки т.н. HLA антигени, които са специфични за всеки индивид, а плодът унаследява половината от майчините и половината от бащините антигени. Когато жената забременее, нейната имунна система обикновено разпознава бащините антигени като чужди и може да образува циркулиращи цитотоксични антитела. Повтарящите се спонтанни аборти и развитието на хориоамнионит се асоциират с наличието на такива антитела. Наличието на циркулиращи цитотоксични HLA антитела може да се установи чрез флоуцитометричен тест (крос-мач реакция). При установяване на такива антитела се прилага лечение.
Естествени клетки убийци
- Естествените клетки убийци или NK клетки са популация от лимфоцитите, които медиират цитотоксична активност срещу злокачествени, вирусинфектирани клетки и продуцират имунно активни вещества, т.нар. цитокини при имунна стимулация. При бременност специална популация на NK клетките (CD3-CD16-CD56+) в плацентата допринася за растежа на клетките, секретира растежни молекули за плацентата и отслабва локалния имунен отговор на границата майчин организъм/плацента. Обратно, друга популация на NK клетките (CD3-CD16+CD56+), когато се активира от IL-2 е цитотоксична за плацентарния трофобласт. Тези клетки секретират тумор некротизиращ фактор (TNF), който може да разруши плацентата. Жени с над 12% CD16+CD56+ NK клетки са с висок риск от спонтанен аборт и невъзможност за имплантация.
Определянето на процента на NK клетките става чрез флоуцитометрично имунофенотипизиране. Жените с висока активност на NK (CD16+ CD56+) клетките отговарят добре на терапия с интравенозен имуноглобулин (IVIg) – над 90% ефективност.
Имунофенотипизиране на енодметриални клетки от биопсичен материал
- NK клетките са основната лимфоцитна популация (до 70%) в лигавицата на матката при имплантацията и по време на ранния период на бременността. Те са основната популация, източник на имунорегулаторни цитокини и играят важна роля в регулацията на майчиния имунен отговор към феталния алографт, имплантацията и поддържането на бременността.
Децидуалните NK клетки се разделят на 2 субпопулации, които играят различна роля в процеса на миграция на трофобласта и имплантацията. В ранния период на бременността 56+bright16- NK клетки, които са преобладаващи (до 99%) при нормално протичащата бременност, освобождават Тh2 свързани цитокини, които подпомагат имплантацията и играят основна роля в регулацията на нормалната трофобластна миграция и имплантацията.
Правилната функция на NК клетките в ендометриума е интегрална част от осъществяването на успешна бременност. Ето защо е необходимо проследяването на периферни NK клетки и субпопулации до 6-тия лунарен месец.
LIF (левкемия инхибиращ фактор) и неговия рецептор gp130
- LIF (левкемия инхибиращ фактор) и неговият рецептор gp130 имат функции, които са важни за развитието на бластоциста и имплантацията. Ендометриумът на инфертилните жени продуцира значително по-малко LIF през периода на имплантация, както и по-ниска експресия на gp130.
Експресията на Муцин 1 (MUC1) в ендометриума е важна за имплантационния период.
Автоложни периферни кръвни мононуклеарни клетки (PBMC) за локална имуномодулация при жени с репродуктивни проблеми се използват за индуциране на ендометриалната диференциация и за улесняване процеса на имплантацията на ембриона в матката.
Серумни фактори на ангиогенезата
- Неправилното развитие и функция на плацентата е в основата на редица усложнения при бременност - такива като прееклампсия, еклампсия, забавено развитие на плода, преждевременно раждане или раждане на мъртъв плод. Плацентарното развитие се осъществява чрез координиране на комплекс от процеси на ангиогенеза. Нарушаването на тези процеси може да доведе до ограничаване на кръвния поток до плода, повишаване на кръвното налягане при майката и преждевременно раждане. Ето защо биомаркерите на ангиогенезата са предложени като потенциални предиктори за изхода на бременността.
Разтворима тирозин киназа (sFlt-1) е антиангиогенен протеин, инхибиращ съдовия ендотелен растежен фактор (VEGF) и плацентарния растежен фактор (PlGF). В хода на нормално протичащата бременност нивата на sFlt-1, PlGF както и съотношението sFlt-1/PlGF в серума на майката се променят в определени граници съответно на гестационните седмици. Отклоненията в нивата на циркулиращите sFlt-1 и PlGF в комплекс с конвенциалните методи за проследяване на бременността позволяват на гинеколога да диагностицира и предоврати чрез корекция в терапията нежелани компликации преди появата на клиничните им симптоми.
