Вътрематочната инсеминация е процедура, при която обработени сперматозоиди се поставят в маточната кухина с помощта на специален интраутеринен катетър. Може да се използват сперматозоиди от съпруга (партньора) или от анонимен донор. При обикновен сексуален контакт, само част от сперматозоидите успяват да достигнат до женския генитален тракт. Чрез вътрематочната инсеминация се увеличава броят на сперматозоидите, достигнали фалопиевите тръби, където се осъществява оплождането. Инсеминацията се извършва във време около овулацията на яйчниковите фоликули. Фоликулите могат да достигнат своята зрялост при спонтанен цикъл (овулация без намесата на стимулиращи лекарства) или при стимулиран цикъл (с намесата на специални стимулиращи медикаменти). При спонтанен цикъл пациентката се проследява от десетия ден на месечния цикъл. Правят се последователни ехографски прегледи, които дават информация за наличието и развитието на доминантен фоликул (понякога може да е повече от един и при нестимулиран цикъл). При стимулиран цикъл пациентката се проследява от втори, трети ден от началото на месечния цикъл. Акушер-гинекологът назначава медикаменти, с които да започне стимулацията, като периодично се правят ехографски прегледи и се следят нивата на определени хормони (LH, Estradiol, Progesteron). Лекуващият лекар определя датата на овулацията и приблизително 36-40 часа преди да се извърши инсеминацията, на пациентката се поставя hCG препарат. В деня на процедурата партньорът отделя семенна течност. Ако се използват сперматозоиди от анонимен донор, се работи с предварително замразен и карантиниран материал, който се размразява преди инсеминацията. Прави се спермограма, след което в зависимост от показателите – брой, подвижност, наличие на левкоцити и др., се определя какъв тип обработка ще се приложи на сперматозоидите. Обработката цели да се извлекат най-добрите сперматозоиди и да се пречисти биологичния материал от бактериални, вирусни и други замърсявания. Интраутеринната инсеминация се извършва в манипулационна, на гинекологичен стол. След направена промивка на влагалището лекарят поставя в маточната кухина обработените сперматозоиди с помощта на интраутеринен катетър. Процедурата е краткотрайна и безболезнена. След инсеминацията пациентката остава в положение на покой 20-30 минути.
Вътрематочната инсеминация се препоръчва при:
- двойки с неизяснен инфертилитет, които са правили неуспешни опити за забременяване поне 6-9 месеца;
- лекостепенен субфертилитет при мъжа (лека Oligo-, Astheno-, или Teratozoospermia или комбинация от тях);
- наличие на лош посткоитален тест;
- наличие на антиспермални антитела при мъжа или жената;
- еякулаторни проблеми при мъжа (еректилна дисфункция, ретроградна еякулацияI, травматични увреждания на гръбначния мозък);
- жени след индукция на овулацията, при овулаторни нарушения;
- проходими фалопиеви тръби на жената, установено чрез т.нар. цветна снимка (хистеросалпингография).
Вътрематочната инсеминация не бива да се прилага при жени:
- с непроходими фалопиеви тръби, установено чрез ХСГ и/или лапароскопия;
- с частично проходими тръби, това може да увеличи риска от извънматочна бременност;
- с вагинални или цервикални инфекции;
- чиито партньори имат в еякулата си тежки инфекциозни причинители.
Вътрематочната инсеминация има много ниска успеваемост при жени над 40-годишна възраст, както и при по-млади жени с високо ниво на ФСХ на третия ден от цикъла или други индикации за намаляващ яйчников резерв.
Предстои ми вътрематочна инсеминация – какво трябва да знам?
Минимум 2 часа преди процедурата партньорът отделя семенна течност в специално пригодената за това стая в медицинския център. След извършването на манипулацията се остава в покой 30 мин. Лекарят назначава медикаменти за лутеална поддръжка, които трябва да се приемат точно, както са предписани. Приемът им ще продължи до теста за бременност, а ако той е положителен и след това.
